Екатерина Костова / Ekaterina Kostova
Екатерина Костова е родена и живее в Пловдив. Като студентка втори курс в университета тя печели национална студентска литературна награда с разказа „Писмо до К.“, с който започва втората й книга „Писма под възглавницата“. Тя се появява 20 години след дебюта й с романа „Платното на Пенелопа“ (1994 г.) след спечелване на конкурс през 2014 г. на община Пловдив за финансиране на книги на пловдивски автори. Третият роман на Екатерина Костова „Свети Никола от залива на подковата“ излиза през 2016 г. През същата година авторката печели поетичен конкурс със стихотворението „Сезон на мечтите“. Четвъртата книга на Екатерина Костова „Думите ме носят“ (2017 г.) е едновременно първия й поетичен сборник. Следващата й поетична книга „ОБРАТно в себе си“ съсдържа стихотворения от нейния две годишен период на пребиваване в Испания и ще бъде публикувана през настоящата година.
Ekaterina Kostova was born and lives in Plovdiv. In her second year at University she won The National Students’ Literature Award with her short story “A letter to K.” which is also the first story in her novel “Letters under the pillow”. It comes out exactly twenty years after her debut “Penelope’s canvas” (1994). The manuscript of “Letters under the pillow” wins a project of The Plovdiv Municipality Program for financing books by Plovdiv authors at the end of 2014. The third novel of Ekaterina Kostova “St. Nicola from the Horseshoe Bay” was published in 2016. At the same year the author won a national poetry competition with the poem “Season of dreams”. Ekaterina Kostova’s forth book “The words carry me” (2017) is at the same time her first poetry collection. Her current poetry book “Back to myself” contains some poems from her two years spanish period of life. It is coming this year.
Изкуство
Влез в обувките на човека
с мазол на петата.
Наметни ризата на
онзи, който няма ръце да я облече.
Сложи очилата на
виждащия само силуети.
И може би,
може би ще стигнеш
до смисъла на изкуството
да приготвиш вечеря
с тишина,
да я сервираш със сребърни прибори
и да я споделиш с бездомника
на ъгъла на твоя път
към 50-те.
Art
Get into the shoes of the man
who has a callus on his heel.
Don the shirt of
the one who has no arms to slip in it.
Put on the glasses of
the one who sees only silhouettes.
And maybe,
maybe you will reach
the sense of the art
of preparing a dinner
with silence,
serving it with silverware
and sharing it with that vagrant
on the corner of the way
to your fifties.
Глухарче
Изплети ми кошничка от очакването
да се видя с дъщеря ми и майка ми.
Напълни я със слънце, за да ме топли,
когато вятърът съблече ризата ми,
за да наметне някой бездомник
на другия край на света.
О, време!
Не позволявай да остана сама
на поляната пред чуждия дом –
глухарче, което не помни
къде е поникнало
и как се е озовало
далече от себе си.
A Dandalion
Weave me a little basket out of the anticipation
to see my daughter, and my mother too.
Fill it with sunshine to keep me warm,
when the wind takes my shirt off
to throw it over a vagrant’s shoulders
at the other end of the world.
Oh Time!
Don’t let me stay alone
in the front lawn of a stranger’s home,
a dandellion who does not remember
neither where it grew,
nor how it turned out to be
so far from its own self.
Посоките
Посоките
посоките
посоките
посоките с четирите си лъча,
пронизващи света,
и аз, забодена
с карфица нейде
в хербария на този свят.
На изток – изгревът и мъдростта
на утрото, което
все някога
ще разгадае смисъла
на чезнещата сянка,
шом спре стрелките си
часовникът в 12.
Мъжът тогава може да докосне
любимата си. И синът
баща си да прегърне
А майката храна да донесе
за чуждото дете.
Да цъфне вишната. И порцеланът
да звънне миг преди
да полети надолу,
опитвайки се да догони
свойта сянка.
На запад – залезът
и нощните зари
на градския кипеж,
прогресът
на хитроумните
съвременни велможи
и тихата тъга на самотата,
на банките в преддверията
спяща…
Благотворителите с блясъкa
на щедростта си,
разспивана, разсипваща, искряща
пред камерите. И крещящите
остатъци от пиршествата,
захранващи бунищата
на съвестта
на хомо consumericus.
На север е смразяващата съвършеност
на гледките и хората…
Дали така кристално ясни
са помислите им, не знам,
но чувам,
че там отглеждат дух,
готов да вдигне и планина,
щом мравчено краче
под нея има.
Да подреди неподредимата дантела
на облаците,
пръснати по хоризонта,
за да изглежда бурята
като от ангел
нарисувана.
На юг е зноя на първичното зачатие,
на пъплещите твари, маранята,
опияняващият мирис
на начало,
на люлка, детски плач
и на богатства,
искрящи като диамант
на шията
на всеки пътешественик.
Луна и слънце
още – влюбени,
но разделени. Тъга
по неполучено писмо.
И дума, като копие запратена,
за да разкъса
тишината под екватора.
Посоките
посоките
посоките
посоките са четири,
а аз на кръстопътя съм забодена.
Във вихъра на бавното живеене
и в центъра на старите Балкани,
нагънати като плисе
и вдигнати
на моя континент
до коленете.
Нагазила съм в най-дълбокото
на черното море
и синевата му
с коприната на облаците бели
ме загръща.
А планините ме смиряват.
Малка.
Малка съм –
сърцевина на смисъла
да си посока сам
и път, и кръстопът.
И сливане
със себе си.
The Winds
The winds,
the winds,
the winds
the winds with their four shafts
that pierce the world,
and I,
pinned somewhere
in this world’s herbarium.
To the East – the sunrise and the wisdom
of the morn, which
some time or another
will comprehend the meaning
of the dying shadow,
when the clock
restrains its hands at twelve.
And then a man can touch
his true love. And the son
can hug his father.
And the mother can bring food
to the stranger’s child.
The cherry tree can bloom. And the porcelain
can chime, a trice before
rushing down
to gain upon
its shadow.
To the West – the sunset
and the nocturnal afterglow
of seething cities,
the progress
of the cunning
modern lords
and the silent grief of loneliness,
sleeping
in the prostyles of the banks…
The benefactors, with the lustre
of their generosity,
being spilled and strewing out and sparkling
before the cameras. And the screaming
leftovers of the feasts,
feeding up the landfills
of the conscience
of homo consumericus.
To the North, the freezing consummation
of sights and people…
I don’t know if their thoughts
are also crystal clear,
but I hear,
they nurture there a spirit
who can raise a mountain
if there’s an ant’s leg
under it.
And arrange that lace of clouds,
scattered over the horizon,
so unnarangeable –
to make the storm
look painted
by an angel.
To the South, the heat of the primordial conception,
of the crawling creatures, and the haze,
the heady scent
of a beginning,
of a cradle and an infant’s crying,
and of riches
sparkling like a diamond
on the neck
of every traveler.
Moon and Sun,
still in love,
but apart. Grieving
for a letter unreceived.
And a word, hurled like a javelin,
to tear up
the silence under the equator.
The winds,
the winds,
the winds,
the winds are four,
and I am nailed to their crossroads.
In the whirl of living slow
and in the center of old Balkans,
folded just like crimps
and pulled up
to the knees
of my continent.
I’ve gone into the deepest
of the black sea,
and its azure
is wrapping me into the silk
of clouds, so white.
And the mountains humble me.
I’m small.
So small –
the core of what it means
to be a wind yourself,
a road, a crossroads.
And fuse
with your own being.
Translated by Svetlana Komogorova – KOMATA