Крейг Чури | Craig Czury
Крейг Чури е от миньорски район в Североизточна Пенсилвания и е автор на повече от 20 книги с поезия. Стипендиант на програма Фулбрайт 2020-21 в Чили, Крейг е лауреат на Международния фестивал за поезия Ditët e Naimit през 2011 г., а на следващата година получава стипендията на F. Lammot Belin за артисти, което му позволява да завърши книгата си със стихове от негови наблюдения и интервюта по време на автостоп по селските пътища в родната Североизточна Пенсилвания, докато в региона е пикът на сондажите за природен газ на Марцелус Шиле. През 2018 г. Крейг обиколи Балканите с поетически четения в Албания, Северна Македония и Косово чрез P.E.N. Албания, в която е удостоен с почетно членство. През 2019 г. Крейг е удостоен с Great Gold Medal for Letters & Arts чрез ЮНЕСКО/Пирея на остров Саламин в Гърция; и наградата Dafne за цялостно творчество в Аула, Италия. В момента живее в Скрантън, Пенсилвания, където преподава Zoom класове и заедно с Кимбърли Крафтън водят международния поетичен разговор Talking With Our Mouths Full.
Craig Czury is from the coal mining region of Northeastern Pennsylvania and the author of over 20 books of poetry. A 2020-21 Fulbright Scholar to Chile, Craig was awarded Laureate of the 2011 Ditët e Naimit International Albanian Poetry Festival, and the following year he received the prestiges F. Lammot Belin Scholarship for Artists, allowing him to finish his book of docu-poems from his observations and interviews while hitchhiking rural roads in his home N.E Pennsylvania “fracking” region during the height of Marcellus Shale natural gas drilling. In 2018, Craig toured the Balkans, giving poetry readings in Albania, Macedonia, and Kosovo through P.E.N. Albania, of which he was awarded Honorary Membership. In 2019, Craig was honored with the Alexander the Great Gold Medal for Letters & Arts through UNESCO/Piraeus on Salimina Island in Greece; and the Dafne Lifetime Achievement Award in Aulla, Italy. He currently lives in Scranton, Pennsylvania where he teaches Zoom classes and co-hosts, with Kimberly Crafton, the international poetry conversation, Talking With Our Mouths Full. craigczury.com
Превод – Антония Баева
Има такива
които стоят върху мита и мистиката
Има такива които стоят върху сънищата
Има такива които стоят върху закони, отричащи законите на гравитацията
Има такива които стоят на пътя на най-малкото съпротивление
Принципът че всеки е създаден от нещо различно
Ароматът между краката ви
Има такива които стоят върху светлината отвъд тъмнината зад клепачите
Тези които стоят върху нищо с нищо и всичко е само гол поглед
Празен поглед
Трансът, в който чакаме на опашка
Тези които стоят в мълчание когато са натиснат клавиш
Живите знаци на решението
Знам какво е това но не знам как да го кажа
Тръгвам натам сега
Стоя в предчуствие
Свиването в стомаха
Стоя върху измислицата на въображението си
Странност
Случайност
Прищявка
Интуицията ми какво е да стоиш в етера
в очакване на знак да се придвижиш в нечие добро предположение.
There Are Ones
who stand on myth and the mystic
There are ones who stand on dream
There are ones who stand on the laws that defy the laws of gravity
There are ones who stand on the path of least resistance
The principle that everyone is created from nothing equally
The scent between your legs
There are ones who stand in the light inside the dark behind their eyelids
The ones who stand on nothing with nothing but everything in a naked look
A blank stare
That trance while waiting in line
The ones who stand in silence when pressed for a key
The vital signs of a solution
I know what that is but I don’t know how to say it
I’m going there now but
I’m standing on a hunch
A gut feeling
I’m standing on a figment of my imagination
A quirk
A fluke
A whim
My intuition of what it means to be standing in the ether
waiting for a sign to move into anyone’s good guess
От всичко което се губи
в живота
От всичко, което получава оправдание накрая
Обръща се в ирония или черен хумор
От всеки начин да търсим отлагане или прошка
Подпрян съм на лакти през отворения прозорец –
дължината на влака на бивша Югославия
Три момчета на моята възраст с пистолети ни стрелят от релсите
Селяни на моята възраст режат царевични стебла със сърпове
подреждат ги като пръчки за индиански палатки
Момиче на моята възраст слиза до кладенеца с ведро,
спуска вътре го с въже
Когато го дърпа обратно, предбиблейско е сякаш лицето и
От всичко в този изгубен живот
Приятелката ми се съблича в тъмното заради мен
Оставяйки протезата си в дънките
Тъпотата
Да се събудиш в гробище след като си преследван
от псета по коловозите
измервайки древния каменен зид
Кървави нокти
Къщата в блатата със сенки на мъже които се разхождат
в самата вода през изгорелите подове
От всичко което трябва да бъде запомнено или записано
за да не изчезне
Никога няма достатъчно водка
Достатъчно телевизия
Затова ще ви кажа в този, да кажем, неочакван миг
Никога няма достатъчно недоумение
Of Everything That Gets Lost
in a lifetime
Of everything that eventually gets justified
Turned to irony or black humor
Of every way to go looking for reprieve or forgiveness
I’m propped up on my elbows out the open window
the train-length of what used to be Yugoslavia
Three boys my age along the tracks are shooting us with stick guns
The field workers my age are cutting cornstalks with sickles
stacking them like teepees
A girl my age walks down to the well with a wooden bucket
lowers it on a rope
The grimace on her face when she pulls it full is pre-Biblical
Of everything in this lifetime forgotten
My friend undresses for me in the dark
dropping her prosthetic leg inside her jeans
The thud
Waking up in a cemetery after chased
by dogs across the railroad tracks
scaling the ancient stone wall
Blood-caked nails
The swamp house with shadows of men walking around
inside the water through its burnt-out floorboards
Of everything needed to be memorized or written down
to be remembered
There is never enough vodka
Never enough television
Of this I need to say to you at this whatever unexpected moment
There is never enough bewilderment
Между молитвата и събуждането
Всеки ден приказно търсене на изгубения
плач на децата в гората
всеки ден една жена излиза от къщи
влиза в гората и търси децата си
всеки ден се влюбва в дърво
прави любов с него и се прибира по светло
Всеки ден една жена напуска дома си
влиза в гората и търси децата си
всеки ден тя прегръща с ръце дървото
трие се докато дървото не се разтресе
докато тя самата стане въже от косата си
и тогава се върне обратно по светло
Жената, която търси децата си
влиза в гората но в нея няма дървета
тя продължава все тъй да върви
сребристо-блестящ
пред нея свети чакълът
Превод – Антон Баев
Between Prayer And Waking
Each day a legendary search for the lost
cry of children in the woods
each day a woman leaves her house
walks into the woods looking for her children
each day she falls in love with a tree
makes love to it and walks home before it gets dark
Each day a woman leaves her home
walks into the woods looking for her children
each day she wraps her arms around the trunk of a tree
rubs herself against it until the tree quakes
until she becomes a rope of hair
then walks back home before it gets dark
A woman searching for her children
walks into the woods but there aren’t any trees
she keeps walking to the other side
silvery and shimmering
ahead of her the gravel is shimmering